1 Macc 7

Нови нападения над Израил след възцаряването на Деметрий I

1 ^a В сто петдесет и първата година Деметрий, синът на Селевк, избяга от Рим, пристигна с малко на брой хора в един приморски град и там се провъзгласи за цар. 2А когато влезе в царския дворец на предците си, войските заловиха Антиох и Лизий, за да ги доведат при него. 3Като узна това, той каза: „Не ми показвайте лицата им!“ 4Тогава войниците ги убиха и Деметрий се възкачи на престола на своето царство.

5 И при него дойдоха всички беззаконни и нечестиви мъже измежду израилтяните. Предвождаше ги Алким, който се стремеше към свещенство. 6Те обвиняваха народа и казваха пред царя: „Юда и братята му погубиха твоите приятели, а нас прогониха от земята ни. 7Затова изпрати сега мъж, на когото се доверяваш; нека той отиде и види всичките злини, които те причиниха на нас и на страната на царя, и да накаже тях и всички, които им помагат.“

8 Царят избра Вакхид, един от царските приятели, управител на земите отвъд реката. Той имаше голямо влияние и беше предан на царя. 9С него изпрати и нечестивеца Алким, на когото отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове. 10Те се отправиха на път и пристигнаха в юдейската земя с голяма войска. Тогава Вакхид изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир. 11Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.

12 В това време при Алким и Вакхид се събраха заедно книжници, за да търсят справедливост. 13А първи сред синовете на Израил, които се стремяха към мир с тях, бяха хасидеите, 14защото казваха: „Свещеник от Аароновото племе дойде с войската и няма да се отнесе несправедливо с нас.“ 15Алким също разговаряше миролюбиво с тях, дори им се закле, като каза: „Няма да сторим зло на вас и на вашите приятели.“ 16Те му повярваха, а той хвана шестдесет мъже от тях и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието: 17 ^b „Разпръснаха телата на Твоите светии и проляха кръвта им около Йерусалим, и нямаше кой да ги погребе.“ 18Тогава страх и ужас от тях обзеха целия народ и си говореха: „Няма у тях истина и справедливост, щом нарушиха задължението и клетвата, с която се клеха.“ 19А Вакхид се оттегли от Йерусалим и се разположи на лагер при Визет. Той нареди да заловят мнозина от преминалите към него мъже, както и някои от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец. 20След това, като предаде страната на Алким и му остави войска в подкрепа, Вакхид се отправи към царя.

21 Алким пък продължаваше да се стреми към първосвещенство. 22Около него се събраха всички, които бунтуваха народа си, завладяха юдейската земя и причиниха голямо нещастие в Израил. 23А Юда, като видя цялото зло, което Алким заедно с привържениците си стори на израилевите синове и че дори надмина езичниците, 24обиколи всички предели на Юдея, отмъсти на отстъпниците и те престанаха да влизат в страната. 25Щом Алким видя, че Юда и неговите хора придобиха мощ, и разбра, че не е в състояние да им се противопостави, върна се при царя и отправи против тях жестоки обвинения.

Нападението и поражението на Никанор

26 ^c Тогава царят изпрати Никанор, един от прославените си военачалници, изпълнен с враждебност и омраза към Израил, и му заповяда да изтреби този народ. 27 ^d Никанор пристигна в Йерусалим с голяма войска и изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир: 28„Нека да няма война между мене и вас! Искам да дойда с няколко души и с открито лице да преговаряме за мир.“

29 ^e И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда. 30Юда обаче забеляза, че е дошъл при него с коварни помисли, това го обезпокои и той не пожела повече да се срещне с него. 31Когато Никанор узна, че замисълът му е разкрит, излезе за битка срещу Юда близо до Хафарсалама. 32Загинаха около пет хиляди мъже от онези, които бяха с Никанор, а останалите избягаха в Давидовия град.

33 ^f След тези събития Никанор се отправи към планината Сион. От светилището излязоха свещеници и старейшини на народа, за да го поздравят миролюбиво и да му покажат всеизгаряне, което се принася за царя. 34Но той им се присмя, наруга ги и така ги оскверни. Той говореше високомерно 35и обзет от гняв, се закле с думите: „Ако сега Юда и войската му не бъдат предадени в ръцете ми, когато се върна с повече сили, ще изгоря този Дом.“И си отиде много разгневен. 36А свещениците влязоха, застанаха пред жертвеника и пред храма, заплакаха и казаха: 37 ^g „Ти, Господи, избра този Дом, за да се почита Твоето име и да бъде той дом за гореща молитва за Твоя народ. 38Отмъсти на този човек и на войската му и нека те погинат от меч! Спомни си техните хули и не ги оставяй живи!“

39 ^h Никанор се оттегли от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон. Там към него се присъедини сирийска войска. 40А Юда с три хиляди мъже се разположи на лагер при Адас и се помоли с думите: 41 ⁱ „Господи! Когато хората на царя произнасяха хули, Твоят ангел дойде и уби сто осемдесет и пет хиляди от тях. 42Така и днес сломи тази войска пред нас, за да разберат оцелелите, че Никанор е злословил за Твоите светини, и го осъди заради злословието му.“

43 ^j И войските влязоха в сражение на тринадесетия ден от месец адар. Войската на Никанор беше разбита и той пръв падна в битката. 44А когато войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и побягнаха. 45Израилтяните ги преследваха цял ден, от Адас чак до Газира, като тръбяха след тях с военните тръби. 46От всички околни селища в Юдея излизаха и ги обграждаха, така че те отново се обръщаха към преследвачите си и всички паднаха от меч; нито един не се спаси от тях. 47Юдеите взеха оръжието им и плячка, отсякоха главата на Никанор и дясната му ръка, която той гордо бе прострял, донесоха ги и ги окачиха пред всички в Йерусалим. 48Сред народа настъпи огромна радост и този ден премина като ден на голямо веселие. 49Този ден – тринадесетият ден от месец адар, беше отреден да се празнува ежегодно. 50Тогава за кратко време в юдейската земя настъпи спокойствие.